Няма срамен труд, така казват. И аз смятам, че е вярно. Ама наистина.
Има обаче една категория трудещи се в България, които продължават да ме изненадват след всяка среща с някой от представителите им.
Не, не са държавните чиновници, те вече с нищо не могат да ме изненадат.
Става дума за хората, които работят по курортите. Бармани, сервитьори, викачи, продавачи на дюнер или сладолед. Лятото в Слънчев Бряг, а зимата - в Боровец. Тук приемаме всякакви вариации - може да са Златни пясъци, Албена, Пампорово или което и да е друго местенце от тоя ранг.

И така, кое е характерното за тези момичета и момчета?
Първо, те никога не говорят за заплатата си, но винаги казват, когато са на процент (без да го споменават) и задължително споменават най-големия си бакшиш за сезона. Т.е. - нас твърдата заплата не ни интересува, ние взимаме част от Пая. На мен ми е омръзнало за слушам за чисти дневни доходи от по 200-300 лева. И бакшиш от еди-коя-си мутра, дето по принцип е много гадна и дърпа сервитьорките. И тук е важно да споменем, че такива неща се приказват от хора, които принципно нямат много пари в себе си. Защото слъгват или защото са си купили ГОЛФ 3-ка на старо с всичките спестени пари.
Второ, тия хора създават у мен усещането за някаква глутница. Толкова са овълчени и така вкупом се наслаждават на одирането на някой замаен швабски пенсионер, че сигурно им иде да вият. Слушал съм да се разказва за лекото дръпване на подаваща се банкнота от 50 EUR от джоба на пиян чужденец с такова удоволствие в гласа, сякаш всеки момент ще свърши. Ясно е значи каква е цената на перфектния курортен оргазъм - 50 EUR.
И въобще няма да говорим за кефа, с който се обяснява как точно да сипеш с 20 грама по-малко в чашата, да измамиш в сметката и т.н. 
Трето, те се разцепват от работа, но се разцепват и от купон. Явно денонощието край морето и зимните преспи е минимум 30 часа. Работят по 15, веселят се по 10 и спят около 5. Винаги се хранят на "персоналски" цени, сякаш е достатъчно да влезеш в някой ресторант, да обелиш 2 модни курортни лафа и да кажеш, че работиш точно ееей там зад оная пряка.
Четвърто, вкупом демонстрират, че подобен скитнически живот е нещо адски хубаво. Няма значние дали квартирата е 3 квадрата на тавана или мазенце за половин дузина. Важното е да си на курорта, нали така?

Е, не го разбирам това.
Както се казва - "Аз не че се бъркам, ама за мен това кюфтетата без лук не са кюфтета!"

Не ме разбирайте погрешно - аз лично познавам страшно свестни хора, със семейство и прочие, за които това е просто най-добрия начин за препитание. Но много повече за онези, за които говоря. Хора, на които не можеш да дадеш заем, защото няма никакъв шанс да го върнат; които с удоволствие разказват как са изритали някой от бара, щото цял час пиел само една минерална вода; които като изядат 150 лева някоя вечер, а на другата си препичат филийки, помнят само първата и охотно я разказват; които принципно си ходят на групички, защото се разбират добре.
А ние си говорим, че куцащото обслужване в България идвало от мутрите, които искали за сезон и 1/2 да си върнат инвестицията и да са на печалба.

Алелуя.